Прошка
Грехът ти към мен, отдавна веч съм ти простила -
за тежките безсънни нощи и горчиви дни,
за болката, разяждаща сърцето ми унило
и за снега, посипал много рано моите коси.
Отдавна съм забравила преглътнати обиди
и думите фалшиви, пълни с коварни лъжи,
и празниците тъжни пред самотния ми телевизор,
с мъждукаща свещичка и чаша горчив джин....
А мислил ли си, какво някога ще отговориш
на две чакащи милувката ти детски теменужени очи,
малко носле, залепнало с тъга на влажния прозорец,
ранено детско сърце...осиротяло преди да се роди...?
Дали То някога, ще ти прости.....?
© Пепа Деличева All rights reserved.
