24 mar 2006, 19:14

Разпната

  Poesía
136 0 6

Разпната

Искам те, чакам те, кръстя се!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Кръстове нося в зениците

и разкъсват се пръстите

в пепелта на пепелниците.

 

Алени шалчета махат ми,

“сбогом” изпращат без глас,

а на трамваите валсът им

пак просвирва през час.

 

Тъпани тупкат в сърцата ни,

тропат крачета по пода.

И разтварят бедрата ни

входа на Ешафода.

 

Целувки, спомени, викове,

пръстите галят коси

и всичките, смъртните мигове

пак ми спомнят, че си!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios