Разпната
Разпната
Искам те, чакам те, кръстя се!<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Кръстове нося в зениците
и разкъсват се пръстите
в пепелта на пепелниците.
Алени шалчета махат ми,
“сбогом” изпращат без глас,
а на трамваите валсът им
пак просвирва през час.
Тъпани тупкат в сърцата ни,
тропат крачета по пода.
И разтварят бедрата ни
входа на Ешафода.
Целувки, спомени, викове,
пръстите галят коси
и всичките, смъртните мигове
пак ми спомнят, че си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
