30 ago 2006, 17:20

С тъгата ...съм самотна

  Poesía
167 0 36

Дими тъгата, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

времето променя -
във гърлото

въздишката

засяда,
в кристални

сълзи се процежда -
настръхнало

сърцето отмалява.
Горчи... в метална

капка, тежка -
разплисква

от небето

синевата,
раздира облаците

с гръм отекващ -
самотните

листа 

със болка капят.

Въздушно

плачат

тъжните ми мисли,

измамени

надеждите

пропадат,

пред

слънцето

застава есен -

от сенки

дните се смаляват.

Вървя с тъгата

и

премръзвам -

отречени

са

всичките подслони,

вървя

след

любовта,

    самотна съм.

              Душата 

                 до падане е болна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Челси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив стих!ДА много ми хареса!Поздрав!
  • Много силен и красив стих!Поздрави Чес!
  • Страшно тъжен текст Челси!
    Много ми хареса!
  • Благодаря, Светослав!
    Приех съвета ти и стана по-добре.
  • Благодаря ви!