С тъгата ...съм самотна
Дими тъгата, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
времето променя -
във гърлото
въздишката
засяда,
в кристални
сълзи се процежда -
настръхнало
сърцето отмалява.
Горчи... в метална
капка, тежка -
разплисква
от небето
синевата,
раздира облаците
с гръм отекващ -
самотните
листа
със болка капят.
Въздушно
плачат
тъжните ми мисли,
измамени
надеждите
пропадат,
пред
слънцето
застава есен -
от сенки
дните се смаляват.
Вървя с тъгата
и
премръзвам -
отречени
са
всичките подслони,
вървя
след
любовта,
самотна съм.
Душата
до падане е болна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
