Самотна душа

Тъмно е ,а взе и да вали. Часовникът дванайсет пъти би. Пак настава мрак в моята душа, защо отново остави я сама? От погледа ми се отдалечи и искрата в сърцето завинаги заличи. Пускам роза от разтреперената си ръка, и огорчен се прибирам под светлината на безкрайната луна. Само сан остава в моята душа, момичето от ьасковската бакара.