Самотна душа
Тъмно е ,а взе и да вали.
Часовникът дванайсет пъти би.
Пак настава мрак в моята душа,
защо отново остави я сама?
От погледа ми се отдалечи
и искрата в сърцето завинаги заличи.
Пускам роза от разтреперената си ръка,
и огорчен се прибирам
под светлината на безкрайната луна.
Само сан остава в моята душа,
момичето от ьасковската бакара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Христозов Все права защищены
