Ще продължавам да те чакам
Протягам ръце,но къде си?...
отново илюзии празни.
Отдавна те няма...отиде си,
затова че те пуснах се мразя.
Няма кой сега да прегръщам,
само спомените още са живи...
и чрез тях често се връщам
във времето когато бяхме най-щастливи.
Но аз ще продължавам да те чакам
защото знам...ти си Жената!
Кой знае...може някой ден случайно
да те зърна някъде в тълпата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Божилов Todos los derechos reservados
