Ще продължавам да те чакам
Протягам ръце,но къде си?...
отново илюзии празни.
Отдавна те няма...отиде си,
затова че те пуснах се мразя.
Няма кой сега да прегръщам,
само спомените още са живи...
и чрез тях често се връщам
във времето когато бяхме най-щастливи.
Но аз ще продължавам да те чакам
защото знам...ти си Жената!
Кой знае...може някой ден случайно
да те зърна някъде в тълпата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Божилов Всички права запазени
