СНЕЖНО И БЯЛО
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Дъжд е валяло...
И от белия сняг
не е останало нищо...
Кучета газят в калта
и пикаят по мътните локви.
А в мен - кокичета няма.
И не трябват. Пролет няма да има.
Гледам света през прозореца.
Жалко.
Не целунах жена си. Децата,
грабнаха своите чанти сърдито
и отидоха нещо да учат...
След всички заключих вратата.
Поне днес трябваше да е снежно и бяло.
Разлиствам дните си като тетрадки.
Защо ли толкова много съм изписал?
Сред пожълтелите от влага листи
разчитам само тъжни думи.
И хора - някогашни, близки
ги виждам...Днес не са до мене.
Отишли са си...Аз ли съм си тръгвал?
И после...Ето ме самичък.
Да имах сили...Или малко вяра -
във храма да отида, да запаля свещи.
Приятел да повикам, пък дори и пияни
да се посмеем, после и да плачем.
А то...Навънка - черно, кално.
Примигва и ехидно светофара.
На масата лежи и дебне хищник.
След малко ще забие зъби в моите вени
бръсначът свит, готов да скочи.
А днес поне да беше чисто, бяло...
Да ръси сняг. В прозореца ми птички
да кацат, аз да ги нахраня
с хляб и обич. Те да отлетят накрая
по своему доволни. Безразлични,
че днес съм тука, утре-няма...
...Умирането не е сцена
и не е нужно публика да ръкопляска.
Измих и пода, хляб съм купил...
Да върша друго вече няма.
Ще пуша няколко цигари.
Ще си поплача сам- и това е сигурно!.
Ще трябва малко време
да спра да дишам толкова силно...
Бръсначът не понася репетиции.
Защото много точно трябва да прережа
с живота свързаната пъпна връв.
...Дано отгоре ми снежинки,
да ръсят благост, тиха жалост
На гроба ми, дано да е красиво!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светослав Иванов Todos los derechos reservados
