Спомен
Аз знам-
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя.
И ти ме връщаш във нощта,
...там в град-пустиня,
изпълнен с нашата любов.
И пак ще бродя по земята.
Ще мисля за това,което беше,
за бъдещето ще копнея все така.
Не ме оставяй.
Не и днес-отново,
след полета на жарките лета.
не беше миг това,
а цяла вечност.
И днес сме пак в градина.
Валят над мене пролетни цветя.
И ти ме връщаш във нощта,
...там в град-пустиня,
изпълнен с нашата любов.
И пак ще бродя по земята.
Ще мисля за това,което беше,
за бъдещето ще копнея все така.
Не ме оставяй.
Не и днес-отново,
след полета на жарките лета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Стоянова Todos los derechos reservados
