11 ago 2005, 7:23

СТРЕМЕЖНО БЯЛО

  Poesía
162 0 22

Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.

Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.

Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете.

Затуй прошепнах на лодкаря
цвета на твоите очи.
Болнав се лутам. И витая
зареян в благост и мечти.

Очаквам в тръпнещата стая
отдавна. Горестно желан.
Върни се! Стихове, след чая,
наместо спомен ще ти дам.

Марин Лазаров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светославе, сажалявам че ще ти го кажа:
    имаш МУТРЕНСКО виждане относно поезията.
    Ако, не мисля че е така, не си доволен от живота си, недей да си го изкарваш на другите.
    Уведомих admin:а на този хубав сайт за твоето жалко поведение!!!
    марин
  • Господин Иванов, първо благодаря за откритото възмущение относно моя "шедьовър"!
    Стремежно бяло или златно / откривам в строгите ръце. - бялото е светлината, която се прокрадва зад тялото на майка ми, която ме вози в бебешката количка. златното е в това да откриеш възможността да оцениш ролята на родителя в своя живот, когато ти самия имаш деца. ръцете ти бащата трябва да бъдат строги, независимо че страшно обича децата си - трички си имам в къщи - и Той е винаги готов да умре за тях, но те всъщност, ръцете де, са нежни и ласкави.
    Така, че уважаеми господине, в стиховете има толкова много ненарушими чудеса, че едно такова стихотворение едва ли ще бъде разбрано толкова лесно от специалист като Вас.
    С уважение: маринЧо
  • ГОТИНО!
    Да, аз съм МУТРАТА на бездарието ви!
  • Вярно???!!
    Пфу!- и земя си нямам, и ТКЗС- поне ракия щеше да ми дава!
    А ти- не се денфикцирай много с нея, може да се използва и за пиене!
    Докато се мажеш с ракията от ТКЗС-попрочети малко и книжки!
  • С примерът, който заедно с предишният ми цитат, се опитах да докажа несъмнените достойнста на ...това нещо!
    А единственото, което ме заинтригува по темата е, че съм се бил:
    цитат:
    "...се почерпил, както изглежда..."
    И защото съм градско чедо,нямам баба и мама с казанче за ракийка, и защото в хладиллникът ми не се бълбука нито едно шише-много жадно и тъжно ми стана!
    Вместо да тъпееш- ако си естет, за какъвто явно имаш номинациите- ПОЧЕРПИ!- сигурно в твоето село правят сграхотна ракия!