11.08.2005 г., 7:23

СТРЕМЕЖНО БЯЛО

161 0 22

Стремежно бяло или златно
откривам в строгите ръце.
Обричам бъдното. Обратно
ме мами образно лице.

Сълза - почуда сред тревата
се взира в тъжен прахоляк,
засипал песните в гората,
разкъсани от остър мрак.

Полуостровни надежди,
прострели свъсени ръце
към океани центробежни,
захапали с любов дете.

Затуй прошепнах на лодкаря
цвета на твоите очи.
Болнав се лутам. И витая
зареян в благост и мечти.

Очаквам в тръпнещата стая
отдавна. Горестно желан.
Върни се! Стихове, след чая,
наместо спомен ще ти дам.

Марин Лазаров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Светославе, сажалявам че ще ти го кажа:
    имаш МУТРЕНСКО виждане относно поезията.
    Ако, не мисля че е така, не си доволен от живота си, недей да си го изкарваш на другите.
    Уведомих admin:а на този хубав сайт за твоето жалко поведение!!!
    марин
  • Господин Иванов, първо благодаря за откритото възмущение относно моя "шедьовър"!
    Стремежно бяло или златно / откривам в строгите ръце. - бялото е светлината, която се прокрадва зад тялото на майка ми, която ме вози в бебешката количка. златното е в това да откриеш възможността да оцениш ролята на родителя в своя живот, когато ти самия имаш деца. ръцете ти бащата трябва да бъдат строги, независимо че страшно обича децата си - трички си имам в къщи - и Той е винаги готов да умре за тях, но те всъщност, ръцете де, са нежни и ласкави.
    Така, че уважаеми господине, в стиховете има толкова много ненарушими чудеса, че едно такова стихотворение едва ли ще бъде разбрано толкова лесно от специалист като Вас.
    С уважение: маринЧо
  • ГОТИНО!
    Да, аз съм МУТРАТА на бездарието ви!
  • Вярно???!!
    Пфу!- и земя си нямам, и ТКЗС- поне ракия щеше да ми дава!
    А ти- не се денфикцирай много с нея, може да се използва и за пиене!
    Докато се мажеш с ракията от ТКЗС-попрочети малко и книжки!
  • С примерът, който заедно с предишният ми цитат, се опитах да докажа несъмнените достойнста на ...това нещо!
    А единственото, което ме заинтригува по темата е, че съм се бил:
    цитат:
    "...се почерпил, както изглежда..."
    И защото съм градско чедо,нямам баба и мама с казанче за ракийка, и защото в хладиллникът ми не се бълбука нито едно шише-много жадно и тъжно ми стана!
    Вместо да тъпееш- ако си естет, за какъвто явно имаш номинациите- ПОЧЕРПИ!- сигурно в твоето село правят сграхотна ракия!