Свечеряване
Тихо пристъпи нощта,
погали клепачите леки
и остави ги във самота
да бродят по тъмни пътеки.
Тихо луната изгря,
погледна в уморените очи,
в душата ми се взря,
но остави болката да си горчи.
Безучасно гледаха ме те,
как дишам без да го желая
и как превръщам се в дете,
умиращо във пуста стая...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
