Свечеряване
Тихо пристъпи нощта,
погали клепачите леки
и остави ги във самота
да бродят по тъмни пътеки.
Тихо луната изгря,
погледна в уморените очи,
в душата ми се взря,
но остави болката да си горчи.
Безучасно гледаха ме те,
как дишам без да го желая
и как превръщам се в дете,
умиращо във пуста стая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боби Всички права запазени
