Светкавицата, носеща раздяла
Когато с цялата си мощ,
лъчите за последен път изгряха,
отровата в целувките остави без сълзи момчето.
Близо до очите ми,
безброй лунички се разляха
и разцепи се от пълното ми отчаяние небето.
Тогава дивните фантазии
в своя залез ни проклеха,
светкавицата, носеща раздяла, избухна в тялото едно.
За спасение, дошло дори от ада,
две деца крещяха,
но нелепо им отнеха и ума, и сърцето.
Днес, заради сивото пред мен,
блясък никакъв не различавам
и да продължа съвсем сама е също много трудно.
Отломките душа безмълвно подминавам,
и внушавам си, че щом престана да обичам,
няма да е тъй страшно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емили Todos los derechos reservados
