Светкавицата, носеща раздяла
Когато с цялата си мощ,
лъчите за последен път изгряха,
отровата в целувките остави без сълзи момчето.
Близо до очите ми,
безброй лунички се разляха
и разцепи се от пълното ми отчаяние небето.
Тогава дивните фантазии
в своя залез ни проклеха,
светкавицата, носеща раздяла, избухна в тялото едно.
За спасение, дошло дори от ада,
две деца крещяха,
но нелепо им отнеха и ума, и сърцето.
Днес, заради сивото пред мен,
блясък никакъв не различавам
и да продължа съвсем сама е също много трудно.
Отломките душа безмълвно подминавам,
и внушавам си, че щом престана да обичам,
няма да е тъй страшно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емили Все права защищены
