4 feb 2006, 18:23

Свободата...

  Poesía
128 0 6
Вали дъждът.
Сама съм в този ад
от вятър и вода,
от сълзи и вина...
Така очакваната свобода,
сега дошла,
започва да тежи...
Да връща спомени в очите ми,
започва да горчи...
Вали дъждът...
Сама съм до прозореца
с разплакани очи...
За никого не жаля...
Душата ми мълчи.
Свободата сякаш...
... Боже, скъпа е ,
но и тежи...

                             1995г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Витанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех, тази свобода...
    Така желана, така мечтана...
    А като получим я... отмяна!
    Бъди винаги така засмяна,
    сякаш в нова си премяна,
    искай, винаги желай,
    не унивай и мечтай!
    Поздравче
  • Браво,Мая..Свободата е всичко.От мен 6+
  • Сърдечно благодаря и на двама ви! За стихчето също, Атанас!!!
  • Ех, тази свобода...
    Така желана, така мечтана...
    А като получим я... отмяна!
    Бъди винаги така засмяна,
    сякаш в нова си премяна,
    искай, винаги желай,
    не унивай и мечтай!
    Поздравче
  • Браво,Мая..Свободата е всичко.От мен 6+