Свободата...
Вали дъждът.
Сама съм в този ад
от вятър и вода,
от сълзи и вина...
Така очакваната свобода,
сега дошла,
започва да тежи...
Да връща спомени в очите ми,
започва да горчи...
Вали дъждът...
Сама съм до прозореца
с разплакани очи...
За никого не жаля...
Душата ми мълчи.
Свободата сякаш...
... Боже, скъпа е ,
но и тежи...
1995г.
Сама съм в този ад
от вятър и вода,
от сълзи и вина...
Така очакваната свобода,
сега дошла,
започва да тежи...
Да връща спомени в очите ми,
започва да горчи...
Вали дъждът...
Сама съм до прозореца
с разплакани очи...
За никого не жаля...
Душата ми мълчи.
Свободата сякаш...
... Боже, скъпа е ,
но и тежи...
1995г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
