ТИ ПРИЗРАЧНА СИ...
ТИ ПРИЗРАЧНА СИ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ти призрачна си. Ти си ефимерна.
Сътворих те от мисъл, от блян.
Косата ти е като оникс черна –
в очите – сласт и нито капка свян.
Ръцете ти с движения примамват...
Аз следвам те, превръщам се в мъгла,
която бавно, бавно се разтваря
сред ярките небесни светила.
Изпълваме вселената и там,
сред нейните невъобразими бездни,
аз бях готов душата си да дам,
но с теб да се разтворя и изчезна.
Ти сън си, ала толкова красив,
че аз започвам с болка да се чудя,
трябва ли ми моя делник сив?
Искам ли от теб да се събудя?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
6
