ТИ ПРИЗРАЧНА СИ...
ТИ ПРИЗРАЧНА СИ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Ти призрачна си. Ти си ефимерна.
Сътворих те от мисъл, от блян.
Косата ти е като оникс черна –
в очите – сласт и нито капка свян.
Ръцете ти с движения примамват...
Аз следвам те, превръщам се в мъгла,
която бавно, бавно се разтваря
сред ярките небесни светила.
Изпълваме вселената и там,
сред нейните невъобразими бездни,
аз бях готов душата си да дам,
но с теб да се разтворя и изчезна.
Ти сън си, ала толкова красив,
че аз започвам с болка да се чудя,
трябва ли ми моя делник сив?
Искам ли от теб да се събудя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
6
