14 ago 2006, 10:36

Тъга

  Poesía
137 0 24

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Тъга

 

Тихо вечерта се промъква,

недоволно се вглежда в стрък светлина,

сянка бърза за миг го откъсва -

безпощадно, безмълвно довежда нощта.

Тъмно във душата ми става,

страх пронизва ме – крещи в мисълта,

неусетно луната догаря -

парещ вятър рисува със въглен -  тъга.

-         Ослепяло стенание

                       изгаря в пожара на деня...

 

 

13.08.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Челси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително хубав стих!Браво браво браво!
  • Прекрасен стих, красива тъга! Поздравления!
  • Какво да ти кажа... за да го преодолееш трябва да се отдадеш на чувството... Аз имам един малко елементарен подход в такива случаи. Не винаги помага,но...Наричам го шокова терапия - и аз съм човек. Купувам си нещо, макар и дребничко(като вибратор, например...-това пак е шегичка), отмъщавам си на косата с нова и дивашка прическа... Изобщо правя някаква щуротия, за да избия комплексите си.
  • Благодаря ви! С вас не усещам и помен от тъгата!

    Рия, ти си абсолютно куку - шегичка
  • Много ми харесва! А след тъгата следва радостта (по теория на веорятностите!)