Тъга
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тъга
Тихо вечерта се промъква,
недоволно се вглежда в стрък светлина,
сянка бърза за миг го откъсва -
безпощадно, безмълвно довежда нощта.
Тъмно във душата ми става,
страх пронизва ме – крещи в мисълта,
неусетно луната догаря -
парещ вятър рисува със въглен - тъга.
- Ослепяло стенание
изгаря в пожара на деня...
13.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
