22 ago 2006, 17:11

Уморих се да се страхувам!

  Poesía
158 0 24
Уморих се да се страхувам!
Стига толкова!
Уморено сърцето препуска
сред неравности от лъжи!
От страхът се ражда лъжата,
а краката и винаги къси,
Спъва се във всяко стъпало
и пада. А как само, горчи...
Ето ви време за истини!
Бийте камбани, нека звънят!
Истини да ви разкажат,
по-малко ще ви заболят!
Да се усмихне и слънцето,
помрачено и скрито,
там зад тъмните облаци,
бели истини да светят открито!
Няма да падам и ставам!
Няма да крия очи!
Обичам го, той ме обича!
И е хубаво! И не горчи!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джейни Тод Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно ми хареса!И е самата истина.Браво!поздрави!
  • Браво, Джейн! Силен и много хубав стих!
  • Джейн, не се впрягай, така е най-добре
    Поздрави, за теб и твоята истина!
  • От страхът се ражда лъжата,
    а краката и винаги къси,
    Силна истина!
    Поздравявам те за този стих!
    /А в случая с двойките...СТИГА ВЕЧЕ-обосновете се поне!/
  • И аз те поздравявам за тази събудена истина. Поздрави, Джейн.