Уморих се да се страхувам!
Уморих се да се страхувам!
Стига толкова!
Уморено сърцето препуска
сред неравности от лъжи!
От страхът се ражда лъжата,
а краката и винаги къси,
Спъва се във всяко стъпало
и пада. А как само, горчи...
Ето ви време за истини!
Бийте камбани, нека звънят!
Истини да ви разкажат,
по-малко ще ви заболят!
Да се усмихне и слънцето,
помрачено и скрито,
там зад тъмните облаци,
бели истини да светят открито!
Няма да падам и ставам!
Няма да крия очи!
Обичам го, той ме обича!
И е хубаво! И не горчи!
Стига толкова!
Уморено сърцето препуска
сред неравности от лъжи!
От страхът се ражда лъжата,
а краката и винаги къси,
Спъва се във всяко стъпало
и пада. А как само, горчи...
Ето ви време за истини!
Бийте камбани, нека звънят!
Истини да ви разкажат,
по-малко ще ви заболят!
Да се усмихне и слънцето,
помрачено и скрито,
там зад тъмните облаци,
бели истини да светят открито!
Няма да падам и ставам!
Няма да крия очи!
Обичам го, той ме обича!
И е хубаво! И не горчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
