11 ago 2006, 21:15

В самота се моля

  Poesía
126 0 26

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

Очите – те са огледало на душата,

а моите – като  опушени стъкла –

сега не разпознават светлината,

помръкнали потъват  в самота.

 

През дългият ни път денят е слънце,

а вечерите боледуват в тъмнина

в мълчанието на всяко житно зрънце

съзрява преродена мъдростта.

 

Бих тичала след вятъра нехаен,

оковите на болката да разкова –

следите със кръвта си ще обагрям,

сърцето си във тръни ще вплета.

 

Сама на себе си безропотен свидетел

пред съд  на екзекутора – живот –

посипвам миналото си със пепел

и моля опрощение от Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Челси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios