В самота се моля
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Очите – те са огледало на душата,
а моите – като опушени стъкла –
сега не разпознават светлината,
помръкнали потъват в самота.
През дългият ни път денят е слънце,
а вечерите боледуват в тъмнина
в мълчанието на всяко житно зрънце
съзрява преродена мъдростта.
Бих тичала след вятъра нехаен,
оковите на болката да разкова –
следите със кръвта си ще обагрям,
сърцето си във тръни ще вплета.
Сама на себе си безропотен свидетел
пред съд на екзекутора – живот –
посипвам миналото си със пепел
и моля опрощение от Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
