Вечер
под витоша
нощта
тъмно-синя узрява
а теб още те няма
за да ти кажа
как те обичам
и
колко много
ми липсват
дланите
дългопръсти
с които ме галиш
навсякъде
устните
влажни и меки
които искам
безспир да целувам
косата
невероятна
и огнено-ярка
в която
щом пръсти заровя
и вратлето ти
нежно целуна
усещам
как се разтапяш
в любовно очакване
как ми липсват
краката ти
около мене увити
и онази бемчица
кацнала в трапчинката
на твоята гушка
аз си я кръстих
помниш ли
моята малка убийца
как ми липсва
погледа ти
зелен и дълбок
и очите
изпълнени с нега
в които
с откровение
на момче
да потъна копнея
... и когато
го сторя
да притвориш
ресници
за да остана
завинаги там
ако поискаш ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анастас Анастасов Todos los derechos reservados
