Вечер
под витоша
нощта
тъмно-синя узрява
а теб още те няма
за да ти кажа
как те обичам
и
колко много
ми липсват
дланите
дългопръсти
с които ме галиш
навсякъде
устните
влажни и меки
които искам
безспир да целувам
косата
невероятна
и огнено-ярка
в която
щом пръсти заровя
и вратлето ти
нежно целуна
усещам
как се разтапяш
в любовно очакване
как ми липсват
краката ти
около мене увити
и онази бемчица
кацнала в трапчинката
на твоята гушка
аз си я кръстих
помниш ли
моята малка убийца
как ми липсва
погледа ти
зелен и дълбок
и очите
изпълнени с нега
в които
с откровение
на момче
да потъна копнея
... и когато
го сторя
да притвориш
ресници
за да остана
завинаги там
ако поискаш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастас Анастасов Всички права запазени
