Вълшебница
Погледна във очите
и ме озари...
Вълшебнице красива
със слънчеви лъчи в коси.
Ти идваше в нощта
с воала на мъглата
и тръгваше си сутринта
със наметало златно от зората.
Не си отивай,стой със мен,
Вълшебнице,богиньо моя!
Ти спри се,остани!
За да посрещнем заедно лъчите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Иванова Todos los derechos reservados
