Вълшебница
Погледна във очите
и ме озари...
Вълшебнице красива
със слънчеви лъчи в коси.
Ти идваше в нощта
с воала на мъглата
и тръгваше си сутринта
със наметало златно от зората.
Не си отивай,стой със мен,
Вълшебнице,богиньо моя!
Ти спри се,остани!
За да посрещнем заедно лъчите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Иванова Все права защищены
