Затворя ли очите
Затворя ли очите,
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувам вятърът как диша
прегърнал бялата ми риза.
Далечното да стане близко
Когато топлата река
постави си във ниското
забрадка от мъгла.
Усмивката на слънцето да бъде прашна,
като извадено от скринове напътствие
и мисълта за самота да бъде страшна,
поради нейното отсъствие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
