Затворя ли очите
Затворя ли очите,
на маточина искам да мирише,
на дим от кучета изблизан.
Да чувам вятърът как диша
прегърнал бялата ми риза.
Далечното да стане близко
Когато топлата река
постави си във ниското
забрадка от мъгла.
Усмивката на слънцето да бъде прашна,
като извадено от скринове напътствие
и мисълта за самота да бъде страшна,
поради нейното отсъствие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
