24 mar 2004, 19:22

Знак

  Poesía
168 0 0
И във горещата
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на
Лятното дърво.

И ти стоеше
цялата в червено
На бялата ти шия
един съдбовен знак.

В червени отражения
изгаряха зениците
на бели рози
впити във сърцето.

И сянката ми се пречупи.
( и си отиде с твойто лято)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios