bogpan
22 el resultado
Понякога 🇧🇬
Понякога светло при зазоряване, после се стъмва. Потрепват листата на кестена. Едва потрепват. И кой говори с корените, гали кората напукана, с очи като макове. И плаче. Все плаче. Нима знае някой защо. Може би напоява земята или говори с лица зад огледалото. Ведрото се блъска в стените на кладенец.
146
8
Ти виждала ли си 🇧🇬
Ти виждала ли си на пролетта зелените пожари? Спиралата на изгорялата земя - увитата змия около самотния кипарис. Минават бавни небеса и светят клоните, сякаш са овъглени. Но кой така обсипва с капки сребърни ръцете север прегърнали, ръце простряни над зелени пожари... А снощи не светеха още.
177
12
Nevermоre 🇧🇬
още малко съвсем едно драсване на сетивата или един Гарван да дойде преди крайният дъжд изящно докрай докрай ли остана Анна Бел – Ли тук няма знамение съдба или знак само издигане до край е изкуство истина без да се виждаш но Гарванът жално погледна из грачи си нещо и скочи в очите ми “Nevermоre” ( ...
107
китайска ваза 🇧🇬
първа фурма тя е като китайска ваза (не знам от коя династия) по вероятно от Мин с хода на времето парченца са се отчупили (почти невидимо) можеш да разбереш само ако прокараш пръст по устието по шията по но само ако е гол без ръкавица (кадифена или от тюл) не зная дали го правя но понякога в утрини ...
121
4
тя е толкова далече 🇧🇬
тя е толкова далече говори без да чува а той минава между дните между живота в треперещите полусенки я сънува но тя разлиства друга книга обсипана със йероглифи тя иска да узнае и гадае на вътрешностите на жертвени животни древна жрица а няма бъдеще и време остава той като безумен камък хвърлен напо ...
155
2
Миг от раждане 🇧🇬
Ах, момиче, момиче тънко стъбълце на слънцето и дъждовете. Трепериш… Пролетният така е ласкав виж играе младо слънце в крехки листи. Ти – цъфтиш. О, летният – така богат е и колко силно слънце. Брилянтени корони, безкрайни отражения. Ах, есенния – така е топъл, мек и нежно слънце. Единствено преражд ...
161
12
Коледно 🇧🇬
Нощта е къса като дъх и дълга като вик – жена, която трудно ражда ден. Пламък пробляснал над вода: единствен, невидим, свещен. Неподвижна звезда. Не отминава нищо родено във Дух. Не се и повтаря. Кръговратът е счупен – след живота идва живот. Смърт няма. О, майко – раждай! Глас божи над мрака: “ род ...
178
4
Човекът, който идва 🇧🇬
Нетрайна глъч на цветни гласове, еднакви камъчета, дни еднакви като ръжда се сипят от очите. Късно е да се променям и пак съм същия – със същността на дъб и роза. Разтворен в небесата и с неподвижна форма на сърце. Движение на светлина преди да дойде Ангела до вашта къща. На острова тежи ръката с фа ...
166
4
