14 ene 2005, 9:48

Миг от раждане

  Poesía
162 0 12
Ах, момиче, момиче тънко стъбълце на слънцето и дъждовете. Трепериш… Пролетният така е ласкав виж играе младо слънце в крехки листи. Ти – цъфтиш. О, летният – така богат е и колко силно слънце. Брилянтени корони, безкрайни отражения. Ах, есенния – така е топъл, мек и нежно слънце. Единствено прераждане и ръст висок. Ех, през зимата дъждът е с друго име и слънце неподвижно. Сега заспиваш леко … Окъпана в спомени за дъждове и слънце. Не трепери… Вселената е миг от раждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • красота!
  • Видях го твоето слънчево момиче
    Крехко е стеблото нейно,
    главата нейна ухае в цветен аромат
    добра и силна е нейната душа!
    Прероди се за да раздава светлината на света!

    Поздрави!
    Слънце, светлина ти пожелавам!
  • Боряна..хубамо прекрасно е да усещате..а може би изва от Б..то?))))
  • Даричка..красив Дар...къде ми се загуби ..между белите рози???
  • Катина..толкова ме зарадвахте...със светлината. Нека, нека да бъде!