Миг от раждане
Ах, момиче, момиче
тънко стъбълце
на слънцето и дъждовете.
Трепериш…
Пролетният така е ласкав
виж
играе младо слънце
в крехки листи.
Ти – цъфтиш.
О, летният – така богат е
и колко силно слънце.
Брилянтени корони,
безкрайни отражения.
Ах, есенния – така е топъл,
мек и нежно слънце.
Единствено прераждане
и ръст висок.
Ех, през зимата дъждът е с друго
име и слънце неподвижно.
Сега заспиваш леко …
Окъпана в спомени за дъждове
и слънце.
Не трепери…
Вселената е миг от раждане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
