Poesía
14,2 el resultado
Импресия 🇧🇬
ИМПРЕСИЯ
Отронва се листо като сълза
в косите руси на гората
и в струните на бисерна бреза
се вплита уморен, но волен вятърът. ...
Отронва се листо като сълза
в косите руси на гората
и в струните на бисерна бреза
се вплита уморен, но волен вятърът. ...
212
32
В кръгли подноси 🇧🇬
В кръгли подноси
Сервират закуските си
Маскирани албиноси
Забравили цвета си
Те са в комуна ...
Сервират закуските си
Маскирани албиноси
Забравили цвета си
Те са в комуна ...
93
12
По улиците броя последните си крачки 🇧🇬
По улиците броя последните си крачки
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните ...
Сядам и поглеждам хората
В очите им се крие страх
А стражите
Отвеждат старите и болните ...
118
14
Решителност 🇧🇬
“Решителност” –
Каза ми момичето от първия ред
И ми помаха за кураж и сила
Покажа ми, че все още е с мен
И ме помоли да я извикам, когато приключа с пиенето ...
Каза ми момичето от първия ред
И ми помаха за кураж и сила
Покажа ми, че все още е с мен
И ме помоли да я извикам, когато приключа с пиенето ...
109
6
Обсебване 🇧🇬
Тишина, обсебваща стаята...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде ...
Самота, отнемаща мислите...
Студ, докосващ тялото...
Нощта е пак такава!
Пълнолунието, звездите, търсещи своето място там някъде ...
84
Сънища 🇧🇬
Целувка сладка си открадвам от поредния прелитащ сън и с кървави пръсти и се радвам изхвърляйки сърцето си навън в тъмна нощ ще спре да бие сгушено само в снега и вълк злокобно ще завие разкъсвайки го на мига А аз все така сънувам Две изгарящи сърцето ми очи И в съня си пак пътувам Трупайки безброй ...
80
4
Маскарад 🇧🇬
Остани, имаш май още няколко минути Преди розата в сърцето да умре И хиляди думи да останат никога нечути Вечният ми бодил, който ще дере В безсънни нощи, грубо - без умора, Студена кръв ще кара да тече А денем чиста, нежна Дева за пред хора Ще извъртам поглед от каквото ме влече И ден след ден сърц ...
79
6
От нищото 🇧🇬
От нищото Надига се като вълна – широка и ниска, незнаеща връщане, има посока, но трепти с безпокойство и търси какво да вземе със себе си... Носи черупки от миди, медузи, пясък от дъното, водорасли, рибки проблясващи... Издига се все по-високо, изтънява, намира си формата – саблена, с бели отблясъц ...
157
46
* * * 🇧🇬
* * * Пътеката, която може и да отминеш, съм аз. Тъничка и неясна, встрани от пътя, тази, по която не тръгва и най-малкият брат, но и аз водя нанякъде, но и аз, може би чакам да вляза в приказка, в която нероден принц да ме потърси в дните си. С трудни стъпки да ме прокара към себе си и към мене. И ...
87
* * * 🇧🇬
* * * И да ме хвалят от очите ми мед не тече. Аз съм от хората, дето обичат В стъпките им вода да потече за жадните. Аз съм от хората, дето все тичат, без да броят обувките, изтритите. Обичам шапката да ми стяга и в дирите си прах да оставям – от подметки и от ходила. Стъпвам навсякъде, стъпвам и бо ...
93
4
* * * 🇧🇬
* * * Поет няма да бъда, това е само младата ми душа – морски възел развързана – разплита ветровете в нощта, втурва се в техните орбити… Не я гони! Тя идва сама и се обръща наопаки. Дъното й е огледало на очите ти – има пясък, има и вода; има камък, има и трева. Какво виждаш?
74
Забрави ли? 🇧🇬
Забрави ли как преди известно време превзе
и последното останало живо късче от моето сърце?
Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая,
и когато гледах очите ти красиви се издигах бавно към рая?
Забрави ли, че омагьоса ме с мили и добронамерени слова? ...
и последното останало живо късче от моето сърце?
Забрави ли как с усмивката си слънчева ме омая,
и когато гледах очите ти красиви се издигах бавно към рая?
Забрави ли, че омагьоса ме с мили и добронамерени слова? ...
99
