Poesía

14,2 el resultado

Празната чаша 🇧🇬

Жената със устни стафиди, издоени пламъци в безкръвното със сиви камъни очи, гръбнак – пресъхнала лоза и прошарен вятър над раменете си имаше любимият напукан прозорец от който гледаше цветята и стар цветен телевизор, през който гледаше черно – белият живот. Клекнал, тлъст язовир, пукащ костюм по ше ...
91 2

Тя не разбираше 🇧🇬

Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...
100 6

ПОСЛЕДЕН СЕЗОН 🇧🇬

Когато дъждовете уморени от старостта си побелеят, Когато облаците изтощени последната сълза излеят, Когато и водата бърза учудено по пътя спре, Когато думата замръзне преди до друг да се допре, Когато погледа увисне в студен последен сън, Когато гарванчето писне, самотно някъде навън Когато...
127 8

Разтворени вълни 🇧🇬

Разтворени вълни -
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...
85 4

Когато си до мен 🇧🇬

Всичко зримо и незримо се променя
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...
142 4

РИСУВАМ 🇧🇬

Както си седя,
пред платно кораво,
цветове редя
и цапотя здраво!
Шарени боички, ...
284 12

Предобед (“Не сме такива” –Чудомир) 🇧🇬

Вятърът който е “загоритава”, стърже със телена четка вчеращноизсъхналата трева. До него бърборивата съседка пресъхваща от бряг до бряг река одумва всеки камък и скала. Ръбат бил този, онзи в глина, а плоският така подскачал досущ от шоу балерина и даже раците със аморал закачал. Тя даже и върбата н ...
104

Oтдавна вече не съм жива 🇧🇬

Стоя сама,а в очите ми сълзи напират,
по бузите се стичат и мокрят моето лице.
Стените четири душата ми раздират,
а тя се гърчи,готова да се предаде.
Спомените,като отдавна литналите птици ...
281 26

Да не останеш сам 🇧🇬

Не знаеш ли какво от живота ти искаш,
Нямаш ли нужда да погледнеш с любов,
Друга душа, с която можеш да тичаш
От реалност към сън, наречен живот?
Не искаш ли като напред ти поглеждаш, ...
136 6

Гласът ти е божествен резонанс /Cefules&JoannaVas/ 🇧🇬

Гласът ти е божествен резонанс,
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...
97 4

Не виждаш 🇧🇬

Не виждаш ли вече нещата по-ясно?
Не е ли по-силен гласът?
Не усещаш ли вече колко е лесно
Болката да отмие дъждът?
Сам знаеш, че времето може ...
181 14

За сбогом 🇧🇬

При теб ще се завръщам всеки път
Щом за мен ти нещо си припомниш
За мен в сърцето ти ще има кът
Където като ме повикаш аз ще дойда.
Ще те окъпя в лунна светлина ...
168 8

Сезони на любовта 🇧🇬

Време за размисъл и очакване
и сякаш заспива любовта,
тя чака своето пробуждане
след зима иде пролетта.
Когато всичко се се събужда, ...
166 8

Благословена нека е 🇧🇬

Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...
142 12

Край заливът 🇧🇬

Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...
111 4

Тропика 🇧🇬

Тропика - духовният на рака и козирога, с дъждовете и джунглите, тропика на авантюрите и Черната магия и змий прехапали опашките, с биволски пътеки и тигрови очи плющящи по листата. Тропика под Венерения хълм и извора на черната Жена - Нарцис, със сините очи на златни точици, под горящата къпина от ...
90 6

Как ще се спасиш 🇧🇬

Отблъскваш ме сега - нали?
Ревността те ослепява.
От думите ти ме боли,
като камшик ме нараняват.
После в болката се мятам. ...
140 12

Сравнение 🇧🇬

И по-зла да беше от Юда
пак бих избрал да те целуна,
и ако трябва в дантевия ад да легна,
аз пак бих избрал за миг да те погледна!
138 2

Един ден до края на света 🇧🇬

Един ден и светът не ще го има... Часовникът бавно отмерва с досада финалната права.А после? Зима- злокобна, мрачна като стените на ада. Но ти затова просто сега не мисли! Пропит от чувството за примирение, не спирай, тичай и дори крещи, ако това ти носи успокоение. На улицата светват светофари и лу ...
160 12

След вятъра 🇧🇬

По следите на вятъра тръгвам
и нека дъждът ми е брат.
Под открито небе да замръквам,
полудели треви до мен да шумят.
Летни бури бушуват във мене, ...
109 8

Графика на най-красивата и суетна жена 🇧🇬

Почувства се по-гола от когато и да е било. Пронизана до мозъка на костите си от зрение, снимана в банята и изложена пред цял свят, по-гола и от младите си кошмари в които се опомняше разсъблечена на центъра на полиса, в гъмжището, по-гола и от първата нощ в която свали дрехите си за да се отдаде на ...
129 8

Пустинният музикант(JoannaVas&Cefules) 🇧🇬

Музиканта, преминаващ през пустинята докосва струните на вятъра едва едва и свири със сърцето си - мелодия, а тя танцува толкова ефирна и стъките й леки са край него, понеже музиката я превръща във действителна, а устните й нотни са листа, изписани от салмандри огнени които биха го разкъсали, които ...
79

ДАЛМАТИНЦИ 🇧🇬

Хоп опашчица на ляво Хоп опашчица на дясно Дай си лапичката! Браво! Мое кученце прекрасно! Взимам четките на батко! Взимам своите боички! Мац по мене, мац по татко Далматинците са трички!
125 4

Ситен летен дъж 🇧🇬

Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...
90 4

КОТКА 🇧🇬

Тя - светлозелени очите -
пробляскващо жадни за плен.
Някаква песен, сънливо,
преде си зад мен.
С подскоци, фатално комични, ...
104 4

БЯЛА, ЛУННА СТАЯ 🇧🇬

Бяла лунна стая
Тишина и лъх
Музиката спряла
Ме докосва с дъх
Бяла сънна стая ...
128 2

Меч 🇧🇬

ридае меч нащърбен
в ръка трепереща с кръв покрита
самотен воин от страх прегърбен
брез бойното поле залита
в очите му-сълзи горещи ...
228 12

Вятър 🇧🇬

Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена ...
186 2

Самота 🇧🇬

Това е чувството, което ме депресира,
чувството, което ме убива,
чувството, което душата ми изпива,
чувството, което живота ми разбива.
Всяка нощ в която съм се чудил, ...
152

Как пиша? 🇧🇬

Чувствата като трохички падат във нощта. Думичките като птички идват след това. Със краченца бавни и със поглед плах, рошави и гладни, но без капка страх в моя лист подскачат… Литват.Не разбрах! Те къде ли кацат? Има ли гнездо за тях?
127 4

Откога 🇧🇬

Откога не съм
пристъпвала
във моя град...
Домът ми пуст
и прашен, очаква ...
151 10

ЕДНО ДЕТЕ УМРЯ 🇧🇬

Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Нали децата са добри и зли?!
Тъй както са пред нас,
без да знаем ...
166 6

След бурята 🇧🇬

Улиците прашни и сухи са сега,
Неотмит е споменът от бурята страшна
връща се пак на смъртта дъха
и търси да вземе поредната жертва.
Сенките страдат без да заплачат ...
105

Откъснатата маргаритка 🇧🇬

Една земя,едно небе,
множеството планини и брегове,
за които честичко си мисля аз
и докосвам ги във този късен час.
Не усещам ни умора,нито студ, ...
106 2

В БЕЗКРАЙНАТА ШИР 🇧🇬

В безкрайната шир тела зачервени се пръкват.
Със страсти неземни пристигат на дяволски пир.
Обноски суетни. Фатално крака се промъкват
и сяда изящно на трона човекът - вампир.
Отгоре оглежда. Редиците пъстри напират ...
100 4

На брега 🇧🇬

Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...
103 4

Очакване на дъжд 🇧🇬

Когато завали,
ще съм добра.
Стаената ми нежност
ще празнува.
Когатно завали, ...
117 8

Ден от моя си живот... 🇧🇬

И ето слънцето изгрява – Какво прекрасно нещо, На плажа има само двама – Прегърнали се те горещо. А днес за мен е ден пореден, Ден от моя си живот, Ден – а може би последен, Ден на радост, на любов… Любов… но тука май греша, А дали някой и мене обича… Тогава защо съм отново сама – С впит в земята по ...
125

Дали 🇧🇬

Кога ли ще се срещнем пак,
дали навън отново ще е мрак,
или пък слънце ще огрее
душите ни измръзнали да сгрее?!
Дали ще ме целунеш ...
131 2

Eла пак 🇧🇬

И тази нощ ти пак дойде. Приседна някак отстрани. Със поглед молещ на дете ти казах: Остани. Мълчиш.Ти винаги мълчиш. Докосваш устните ми вече. Ръката ми за миг държиш и се отдръпваш неизречен. Не плачеш.Плача аз. Желая те, а тишината напомня ми отново пак за себе си и самотата. Тъжим.И въздухът рид ...
148 6