Как минават дните ми невзрачни,
ден след ден нещо ми тежи.
Очите ми затихват... защо са мрачни? -
Удавени безволно в куб лъжи.
Ден след ден - дълбока рана в мен кърви, ...
Когато някой ден почувстваш се самотен -
без любов, приятели дори,
от предателство и болка смутен -
на клада вечна сърцето ми зе тебе ще гори.
Морета и реки ще прекося, ...
Нова струна открих във сърцето си,
тя е с приказен сребърен звук.
Аз не знаех, че имам я в себе си,
днес за първи път тихо я чух.
Всички чувства прикрити и явни, ...
Отново раэделени са сърцата ни,
отново эа пореден път,
ту събират се, ту раэделят се,
но сега е эа последен път!
"Сбогом" каэахме си вече много пъти, ...
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли тази дума аз да изрека?
Боли ме от фалшива обич, а сълзите ми се стичат пак като река.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли с любовта си да се разделя?
Обичала съм чак до лудост и тази лудост пак над мене надделя.
Как ли аз да кажа "Сбогом"? Как ли очите ти прекрасни ...
Всякя твоя дума бе за мен една добре обмислена лъжа.
Не мога да простя, боли ме, а ти съсипа и последната моя мечта.
Казваш нежни думи - пак лъжи.
Казваш ти прости ми - но боли.
Извиняваш се, но знаеш ли поне защо? ...
Над тополите се носят птици.
Гълъби навярно... Слънцето е жълто,
а небето е прозрачно синьо... Лято.
Утрото е топло-влажно. Устни на жена,
поразтворени от стон... Милувка ...
Аз не зная дали е любов!
Само знам, че когато те няма
всяка дума превръща се в зов,
всеки поглед към друг, във измяна.
И единствено с теб се усещам най-жива, ...
Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого... ...
Сам е черният път. Не фучат лимузини. Само вади лъщят под очите му сини. В коловоза тревата мачка глината топла и върти колелата бяла сянка на облак. Под върбовите вежди брод в реката нахлува и плътта му с надежда влажни устни целуват. Измореният ястреб стъпки в него оставя… път в крилото угасва и в ...
Стъпва болката в света ми безчувствен.
И тъй студена е кръвта ми пролята
в името на подвиг - лъжлив и изкуствен,
в името на идея - утопична и прокълната.
Не виждаш в очите ми искрите ...
Искам Искам да изчезна трайно, да избягам от света, да направя нещо крайно, да се сгуша в самота. Искам да отида в ада на обречени души, да предвидя листопада на немилите си дни.
Магьоснице малка, с име - Любов, потопи ме в твоето вълшебство. Докосни ме с най-ярката страст, на плен да бъда обречена. В шепите ми малки излей се, да пия от твоята жива вода. И глътката път да намира към самотната ми душа. В сърцето ми огън разпалвай с пламък по-ярък от кръв. с нежността да откри ...
Приятелство ни свързва, приятелство ни пак дели:
обич има между нас. Ще устоим ли аз и ти?
Имам нужда аз от теб, имаш нужда ти от мен.
Непокорни сме, но пак се търсим нощ и ден.
Приятели да си останем, приятели за вечни времена. ...
Празна стая, гробна тишина и непрогледен мрак,
догарят свещи, чаши непокътнати...
Стоя сама и се питам: "Защо ли пак?",
нямя никой, никой не дойде,
дори и не почука на вратата, ...
Полудях от очакване... Да позная очите,
които ме търсеха нощем в съня...
Времето спираше... Хладнееха дните:
не погледнах в поглед, стоплящ деня...
Не усетих докосване... нежно да гали ...