Недей отрича
Мисълта пробягва по неумолимият път във времето назад и виждам всичко на забавен кадър. Някога, ние бяхме любими един за друг. Времето сякаш е спряло сега и не мога да преодолея болката от загубата. Нараних те, без да искам! Не издържа на болката.
Побягна изплашен, а дали безсилие сломи те?
Искаше да ме държиш в твоите обятия ала позволи на друг да ме прегръща! Искаше да споделиш живота ми ала отрече се от нашата любов и други сподели го! Искаше баща да бъдеш на децата ми ала желанието се стопи в твоето мълчание - уби го!
Какво направи с любовта ни? Защо погуби я, кажи?
Нима искаш да си тръгнем неразбрали вина, копнеж и нежността дори?<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Нима искаш да те погледна в очите и да ти кажа че обичам другия?!
С всеки изминал ден, изграждам ледена стена около себе си. Само една твоя дума би я стопила за секунди, само един твой жест би направил нещо, което хора с години не успяха. Защо отричаш пред мен и пред себе си, че огън и страст гори в сърцето, изрекло някога думите с непростима нежност...
Сега си с нея, опитваш се да ме забравиш...Галиш нея ала аз съм неотменна сянка в мислите и сърцето ти! Целуваш я, но си запазил мечтата да вкусиш моите, да изследваш тялото ми с устни и най сетне да разбереш..., да почувстваш, да се предадеш на изкушението и да покориш нови върхове!
Но можеш ли да превърнеш цветето в камък?
Оставяш ме гаснейки като догаряща свещ!
Поне недей отрича... ще те заболи!
Не ме забравяй ти любими, моля те,
...Прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
