Самотата - изход от оковите
Мъжете не трябва да плачат. Жените трябва да бъдат загадъчни. Това лято трябва да се носи зеления цвят. Блондинките са глупави. Първите 7 години оформят характера...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Целият ни свят, цялото ни ежедневие – всичко е изтъкано от клишета и стереотипи. Обществото, в което живеем, създадено от самите нас, ни налага окови – слага в клетка индивида, за да запази масите. Животът е разграфен от самото му начало до самия му край. За всяка възраст има съответстващи и отговарящи й събития и преживявания, за всяко нещо има отговарящи му реплики, реакции и поведение. Има строго разпределение (не официално, но все пак е факт) на "нормални" и "ненормални". Или поне на нормален и ненормален начин на живот. Някои се заблуждават, че разчупват стереотипите с демонстрации на свободно, "бохемско", понякога дори агресивно поведение, афишират с театъра и позата, които наричат свой живот – но това ги прави също едно огромно и досадно клише. Защото щом толкова демонстративно се заговори срещу правилата, значи е признато съществуването им.
Някой беше казал, че първичното състояние на човека е самотата. Защото тогава човек потъва в собственото си съзнание, в собствените си мисли и чувства. Защото тогава няма филми, които ти показват как трябва да изглежда животът ти, няма хора, които ти налагат опита си, няма нищо, което да насочва мислите ти в някаква посока. Има една теория, която гласи, че понятието реалност не съществува. Има просто комплекс от възприятията на хората. Затова за един човек бездомното куче е досадно животинче, в друг пробужда страх, а в трети – съжаление. Затова съществуват разтегливи понятия като "завинаги", "никога", "навсякъде", "никъде", "безкрайност".
Представата на индивида е представата на обществото, защото индивидът израства в обществото.
А самотата може и да е болезнена до голяма степен, защото лишава едно "социално животно" от естественото му състояние. Но остава насаме с истината – истината за неговото съществуване. Защото, колкото и банално да звучи, за всеки нещата са различни, всеки е строго индивидуален, всеки е уникален. В това се състои и огромната неустойчивост на стереотипите, която предопределя динамиката на нашето развитие – че всеки един се различава от останалите и не можеш трайно и качествено да сложиш хората под общ знаменател.
Ето защо, когато човек остава понякога сам, рядко остава самотен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены
