Самотата - изход от оковите
Мъжете не трябва да плачат. Жените трябва да бъдат загадъчни. Това лято трябва да се носи зеления цвят. Блондинките са глупави. Първите 7 години оформят характера...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Целият ни свят, цялото ни ежедневие – всичко е изтъкано от клишета и стереотипи. Обществото, в което живеем, създадено от самите нас, ни налага окови – слага в клетка индивида, за да запази масите. Животът е разграфен от самото му начало до самия му край. За всяка възраст има съответстващи и отговарящи й събития и преживявания, за всяко нещо има отговарящи му реплики, реакции и поведение. Има строго разпределение (не официално, но все пак е факт) на "нормални" и "ненормални". Или поне на нормален и ненормален начин на живот. Някои се заблуждават, че разчупват стереотипите с демонстрации на свободно, "бохемско", понякога дори агресивно поведение, афишират с театъра и позата, които наричат свой живот – но това ги прави също едно огромно и досадно клише. Защото щом толкова демонстративно се заговори срещу правилата, значи е признато съществуването им.
Някой беше казал, че първичното състояние на човека е самотата. Защото тогава човек потъва в собственото си съзнание, в собствените си мисли и чувства. Защото тогава няма филми, които ти показват как трябва да изглежда животът ти, няма хора, които ти налагат опита си, няма нищо, което да насочва мислите ти в някаква посока. Има една теория, която гласи, че понятието реалност не съществува. Има просто комплекс от възприятията на хората. Затова за един човек бездомното куче е досадно животинче, в друг пробужда страх, а в трети – съжаление. Затова съществуват разтегливи понятия като "завинаги", "никога", "навсякъде", "никъде", "безкрайност".
Представата на индивида е представата на обществото, защото индивидът израства в обществото.
А самотата може и да е болезнена до голяма степен, защото лишава едно "социално животно" от естественото му състояние. Но остава насаме с истината – истината за неговото съществуване. Защото, колкото и банално да звучи, за всеки нещата са различни, всеки е строго индивидуален, всеки е уникален. В това се състои и огромната неустойчивост на стереотипите, която предопределя динамиката на нашето развитие – че всеки един се различава от останалите и не можеш трайно и качествено да сложиш хората под общ знаменател.
Ето защо, когато човек остава понякога сам, рядко остава самотен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
