САЩ, Германия и Индия - новите съюзници или чисто икономически интереси?
4 мин за четене
Преди известно време, предполагам всички следят международната политика с
интерес и знаят, САЩ и Германия проведоха срещи с Индия на високо равнище и
обсъждаха развитието на ядрената технология за мирни цели в Индия. Това
- забележете - се случва именно в контекста на кризата с Иран.
Интересен, обаче, е факта защо именно и Германия подкрепи инициативата и защо
именно Индия бе подкрепена. Според анализаторите има три основни теории, които
интерпретират ситуацията. Неореалистичната теория, която представя
международната политика като надиграване за власт и влияние, ни представя
следните аргументи. След 1991 г. биполярната политическа система в света рухва -
една от двете свръхсили (във военен и политически аспект) се срутва - СССР.
Съветската власт остава тежко наследство за Източна Европа и Изтока, но също
така и една своя могъща наследница - Китайската Народна Република. Биполярният
модел на света също изчезва и се появява модерното разбиране за поделена
политическа власт - мултиполярен модел, т.е. няма определена държава, която д а
може да избегне всяка една опасност и същевременно с това да успее да наложи
всяко едно свое желание. Днес САЩ са далеч от тази представа за свръхсила.
Германия, Великобритания, Русия, Китай, САЩ, Иран, но също така и ЕС като
политически фактор, разбиват униполярния модел и съставят една мозайка от
множество мощни икономически и политически, а защо не и милитаристически, сили,
национални държави. Това определя и съответните "правила" за водене на външна
политика на определени страни. Като САЩ например, които заедно с останалите
държави от т.нар. "западни демокрации" търсят начин да се изправят икономически
и политически срещу Китай. Именно Китай е тази страна, която носи опасност за
"западните демокрации". Китай със своята експанзионна външна политика - Тайван,
със политически опасната си политика - Северна Корея и с грозната външна
политика - неспазването на човешките права и изграждането на концентрационни
лагери, пласиране на органи и потискане на хората, е страната която се явява
като нов враг на западните държави. Затова и логиката диктува, че тъй като не
може да се обяви просто война на Китай, както стана с Ирак и както може да стане
с Иран, трябва да се води политическа борба. Затова и някои експерти твърдят, че
"студената война" не е приключила, а само се е трансформирала, променили са се
актьорите, но не и същността и идеологиите. Затова и САЩ започват да търсят
начини да неутрализират Китайската Народна Република. В Далечния Изток, където
са териториите на влияние на комунистическата държава е необходимо за целта да
се намерят нови съюзници и партньори на "западните демокрации". Япония е страна
с голям икономически потенциал, който е и развит от американците в следвоенните
години, но не разполага с достатъчен политически ресурс. Затова е и необходимо
да се намери страна, която отговаря на условията, но и да бъде с доказани
демократични традиции. И тук се заплита и втората основна, а именно т.нар.
демократическо-мирна школа, която интерпретира международната политика на базата
на идеологиите в сътрудничещите си страни - демократична държава може да си
партнира само с друга такава, както и комунистически страни умеят да си
сътрудничат единствено с други като тях. САЩ и Индия намират общ диалог, понеже
са две страни, които са с доказано утвърдени демократични принципи. Според
неореалистите, обаче, причината е друга - Индия в исторически план е била винаги
естествения политически и културен враг на Китай в Далечния Изток. Двете страни
намират общ диалог, понеже са изправени пред общ неприятел. Технологията за
развитие на ядрена енергетика за мирни цели е достатъчен "подарък" за страната,
за да се завърже новото приятелство. Интересно е участието на Германия. Както си
спомняме всички преди по-малко от година в Бундесрепубликата се състояха избори,
които условно казано бяха спечелени от десните. Процентите им не стиганаха, за
да съставят собствено правителство, каквито бяха прогнозите месец преди това и
се наложи да влязат в коалиция със социал-демократите. За канцлер бе излъчена
лидерката на двете десни партии в коалицията - Ангела Меркел. Според
неореалистите тя се възползва от ситуацията с Индия, за да покаже сила и
решителност в заздравяването на приятелските отношения със САЩ и по-този начин
да се разграничи от политиката на предишното ляво управление - вливане в тройна
коалиция с Франция и Русия. За Меркел това е и удар във вътрешно-партиен план,
понеже не липсват и проблеми там - за да се издигне до лидерството в дясното
успя да създаде конфликти с "икономистите на Унион (ХДС и ХСС)". От там тръгва и
третата важна теория, която интерпретира ситуацията и влизането на Германия в
приятелство с Индия - либералната теория представя нещата така: В Далечния Изток
Германия има сравнително малко икономически интереси. За един концерн като
Siemens, примерно "подаръка" на Меркел означава завоюване на нови територии.
"Студената война" не е приключила, а само е сменила имената на някои участници.
С колабирането комунизма в Източна Европа и политическите промени на картата -
приемането на нови членове в НАТО и ЕС, предпоставят един естествен сблъсък на
интереси по-наизток. Китай днес е новият политически враг на "западните
демокрации" и те ще направят всичко възможно, за да победят и в този рунд.
Превземайки една след друга червени крепости и елиминиране на съюзници на Русия
и Китай, външната политика на много западни държави ще се препокрива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Георгиев Все права защищены