демократъ (Кирил Георгиев) демократъ (Кирил Георгиев)
4
30.04.2006 г., 7:19

САЩ, Германия и Индия - новите съюзници или чисто икономически интереси?

148 0 6
4 мин за четене
Преди известно време, предполагам всички следят международната политика с интерес и знаят, САЩ и Германия проведоха срещи с Индия на високо равнище и обсъждаха развитието на ядрената технология за мирни цели в Индия. Това - забележете - се случва именно в контекста на кризата с Иран. Интересен, обаче, е факта защо именно и Германия подкрепи инициативата и защо именно Индия бе подкрепена. Според анализаторите има три основни теории, които интерпретират ситуацията. Неореалистичната теория, която представя международната политика като надиграване за власт и влияние, ни представя следните аргументи. След 1991 г. биполярната политическа система в света рухва - една от двете свръхсили (във военен и политически аспект) се срутва - СССР. Съветската власт остава тежко наследство за Източна Европа и Изтока, но също така и една своя могъща наследница - Китайската Народна Република. Биполярният модел на света също изчезва и се появява модерното разбиране за поделена политическа власт - мултиполярен модел, т.е. няма определена държава, която д а може да избегне всяка една опасност и същевременно с това да успее да наложи всяко едно свое желание. Днес САЩ са далеч от тази представа за свръхсила. Германия, Великобритания, Русия, Китай, САЩ, Иран, но също така и ЕС като политически фактор, разбиват униполярния модел и съставят една мозайка от множество мощни икономически и политически, а защо не и милитаристически, сили, национални държави. Това определя и съответните "правила" за водене на външна политика на определени страни. Като САЩ например, които заедно с останалите държави от т.нар. "западни демокрации" търсят начин да се изправят икономически и политически срещу Китай. Именно Китай е тази страна, която носи опасност за "западните демокрации". Китай със своята експанзионна външна политика - Тайван, със политически опасната си политика - Северна Корея и с грозната външна политика - неспазването на човешките права и изграждането на концентрационни лагери, пласиране на органи и потискане на хората, е страната която се явява като нов враг на западните държави. Затова и логиката диктува, че тъй като не може да се обяви просто война на Китай, както стана с Ирак и както може да стане с Иран, трябва да се води политическа борба. Затова и някои експерти твърдят, че "студената война" не е приключила, а само се е трансформирала, променили са се актьорите, но не и същността и идеологиите. Затова и САЩ започват да търсят начини да неутрализират Китайската Народна Република. В Далечния Изток, където са териториите на влияние на комунистическата държава е необходимо за целта да се намерят нови съюзници и партньори на "западните демокрации". Япония е страна с голям икономически потенциал, който е и развит от американците в следвоенните години, но не разполага с достатъчен политически ресурс. Затова е и необходимо да се намери страна, която отговаря на условията, но и да бъде с доказани демократични традиции. И тук се заплита и втората основна, а именно т.нар. демократическо-мирна школа, която интерпретира международната политика на базата на идеологиите в сътрудничещите си страни - демократична държава може да си партнира само с друга такава, както и комунистически страни умеят да си сътрудничат единствено с други като тях. САЩ и Индия намират общ диалог, понеже са две страни, които са с доказано утвърдени демократични принципи. Според неореалистите, обаче, причината е друга - Индия в исторически план е била винаги естествения политически и културен враг на Китай в Далечния Изток. Двете страни намират общ диалог, понеже са изправени пред общ неприятел. Технологията за развитие на ядрена енергетика за мирни цели е достатъчен "подарък" за страната, за да се завърже новото приятелство. Интересно е участието на Германия. Както си спомняме всички преди по-малко от година в Бундесрепубликата се състояха избори, които условно казано бяха спечелени от десните. Процентите им не стиганаха, за да съставят собствено правителство, каквито бяха прогнозите месец преди това и се наложи да влязат в коалиция със социал-демократите. За канцлер бе излъчена лидерката на двете десни партии в коалицията - Ангела Меркел. Според неореалистите тя се възползва от ситуацията с Индия, за да покаже сила и решителност в заздравяването на приятелските отношения със САЩ и по-този начин да се разграничи от политиката на предишното ляво управление - вливане в тройна коалиция с Франция и Русия. За Меркел това е и удар във вътрешно-партиен план, понеже не липсват и проблеми там - за да се издигне до лидерството в дясното успя да създаде конфликти с "икономистите на Унион (ХДС и ХСС)". От там тръгва и третата важна теория, която интерпретира ситуацията и влизането на Германия в приятелство с Индия - либералната теория представя нещата така: В Далечния Изток Германия има сравнително малко икономически интереси. За един концерн като Siemens, примерно "подаръка" на Меркел означава завоюване на нови територии. "Студената война" не е приключила, а само е сменила имената на някои участници. С колабирането комунизма в Източна Европа и политическите промени на картата - приемането на нови членове в НАТО и ЕС, предпоставят един естествен сблъсък на интереси по-наизток. Китай днес е новият политически враг на "западните демокрации" и те ще направят всичко възможно, за да победят и в този рунд. Превземайки една след друга червени крепости и елиминиране на съюзници на Русия и Китай, външната политика на много западни държави ще се препокрива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Георгиев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • демократъ (Кирил Георгиев)
    демократъ (Кирил Георгиев)
    Сега, романтико, ще ти отговоря на въпросите и под двете статии:

    На първият ти въпрос не може да се даде окончателен отговор - във всеки случай бъди сигурен, че не е изпитване на нови оръжия. Това е твърде опасен метод - представи си САЩ да изпитат атомните си бомби срещу Северна Корея... мечо изпитал дебелината на козината си, като бръкнал в кошера с отровни пчели...

    ЕС и СИВ не са едни и същи неща като цел. ЕО (през 90-те става ЕС - това трябва да го знаеш, нали си бил роден тогава...) е създадено, именно като цел, да улеснява търговията на метал между няколко европейски държави и задължително Германия и Франция да са в този съюз, за да се избегнах бъдещите конфликти и териториални претенции на германците. СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ - и това трябва да го знаеш) е създаден с цел страните от соц.блока да търгуват помежду си, изключвайки западните страни - това е инструмент за изолация на определени сържави - като България, да кажем, чрез който се спасява затихващата икономика на Русия.

    Пиша за комунистически строй, държави и комунизъм и те уверявам, че неведнъж съм чел в дебелите книги по цели дни, но не за тази статия, а за да си взема изпитите. В Източна Европа наистина е имало опит са социализъм, но това, което ти имаш предвид - теорията на Маркс и по-късно Тротцки, за историческия ход - капитализъм -> социализъм -> комунизъм е погрешна и Ленин и Сталин, ако не знаеш - все пак може да не си бил роден тогава, понеже само съвременниците на едно събитие могат да го познават и анализират според твоите думи, се отказват практически от тази теория. Пример затова са многото анти-социалистически мерки, който предприемат в интерес на властта и разпределението на зони на влияние (Сталин).

    Аз наричам Хитлер, Сталин и Наполеон с право диктатори, врагове на демокрацията и завоеватели. Думата агресор, заедно с думата апологет е от една друга реторика, която не ми допада. Буш и Блеър са демократично избрани за тези си постове, демократично подкрепени за действията си и е грозно да ги сравняваме със Сталин и Хитлер. Буш и Блеър не създават концентрационни лагери, каквото и да пишат таблоидите, Буш и Блеър обявяват война на една държава, която отказва да спазва решенията на ООН, една държава, която не допускаше международните инспектори, дори и тези на твоята любима Русия, до всички материали - нещо, което наблюдаваме и днес. Саддам Хюсейн бе диктатор в буквалния смисъл на думата - той заплашваше мира и сигурността в региона, както и личната сигурност на западните държави, като приютяваше терористи при себе си.

    Русия не е никаква наследница на СССР. Русия е една жалка кукла в ръцете на олигарсите си и ченгетата от КГБ. Русия разполага само с политически амбиции, но приватизацията в тази страна я довърши завинаги. Думите на Лавров не тежат, защото никой не ги приема насериозно. Практиката на СССР не продължава в Русия, защото в тази бедна държава има плурализъм или поне привидно има политически плурализъм. А Китай е държава, която разполага с икономическа мощ, Китай е страна, която разполага и с огромна милитаристична мощ и държи няколко други държави като куклички - Северна Корея, примерно. На Путин много му се иска да показва мускули и да изпъкне с амбициите си да възвърне мощта на СССР, но това е невъзможно вече и за да не съм голословен веднага ще ти дам пример: Срещатата в София на НАТО, Украйна, Русия и Грузия. Лавров си поставя претенции, дори заплаши, че ще насочат ядрени оръжия към България и Румъния, но в крайна сметка не могат да спрат развитието на НАТО и ЕС наизток. Уви, имам си идея колко е богата и силна Русия и затова си позволявам да говоря за страната с такова съчувствие, защото винаги е тъжно, когато от една световна свръх-сила се свиеш до една мижитурка с много квадратни километри, много бедни хора и здрава олигархия, срастнала с мафията, начело на която държава стои ченге на КГБ.

    По-добре за Русия не да си прави някакво несъществуващо амплоа, а да покаже политическа воля и да се отърси от олигархията и мафията... но говорим така, сякаш Русия е някаква личност...
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    "Няма вечни приятели - има вечни интереси!" А когато си пише нещо, би било по-добре да се черпи информация от повече източници, а не само от сутрешния немски вестник. - Например, от световните англоезични информационни агенции. И тогава човек няма изпада в смешно положение и да повтаря фрази, заучени от любимите си политически лидери.
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Кирил, хубава статия пораждаща въпроси:
    - Освен икономически интереси, какви други имат САЩ, Германия и сие за да се намесват във вътрешните работи на други страни? Преразпределение на сферите на влияние, създаване на военни конфликти с цел изпитване на нови оръжия и продажбата им или друго?
    -Едно време имаше ЕС и СИВ, което си е едно и също като цел/ но ти не си бил роден тогава/ та питам скандинавските страни и Англия по-прости ли са от нас та не искат там в хубавото ЕС?
    - Пишеш "комунистически строй, държави, комунизъм". Вземи дебелите книги и прочети какво е комунизъм и имало ли го е някога? В източна Европа политическият строй беше социализъм и то някакъв криворазбран.
    - Наричаме Хитлер, Сталин, Наполеон и още други, да не се връщам много назад, диктатори и агресори,завоеватели. А Буш, Блеър и сие какви са?
    Умен си, тече ти добре мисълта, но това за което пишеш е тънка материя и трябва да си добре подготвен.
    И накрая, наследница на СССР е не КНР, а Русия, която не е това което ти знаеш. Нямаш на идея колко е богата и силна. Просто е по-добре за нея да изглежда така.
  • демократъ (Кирил Георгиев)
    демократъ (Кирил Георгиев)
    Сега, романтико, ще ти отговоря на въпросите и под двете статии:

    На първият ти въпрос не може да се даде окончателен отговор - във всеки случай бъди сигурен, че не е изпитване на нови оръжия. Това е твърде опасен метод - представи си САЩ да изпитат атомните си бомби срещу Северна Корея... мечо изпитал дебелината на козината си, като бръкнал в кошера с отровни пчели...

    ЕС и СИВ не са едни и същи неща като цел. ЕО (през 90-те става ЕС - това трябва да го знаеш, нали си бил роден тогава...) е създадено, именно като цел, да улеснява търговията на метал между няколко европейски държави и задължително Германия и Франция да са в този съюз, за да се избегнах бъдещите конфликти и териториални претенции на германците. СИВ (Съюз за икономическа взаимопомощ - и това трябва да го знаеш) е създаден с цел страните от соц.блока да търгуват помежду си, изключвайки западните страни - това е инструмент за изолация на определени сържави - като България, да кажем, чрез който се спасява затихващата икономика на Русия.

    Пиша за комунистически строй, държави и комунизъм и те уверявам, че неведнъж съм чел в дебелите книги по цели дни, но не за тази статия, а за да си взема изпитите. В Източна Европа наистина е имало опит са социализъм, но това, което ти имаш предвид - теорията на Маркс и по-късно Тротцки, за историческия ход - капитализъм -> социализъм -> комунизъм е погрешна и Ленин и Сталин, ако не знаеш - все пак може да не си бил роден тогава, понеже само съвременниците на едно събитие могат да го познават и анализират според твоите думи, се отказват практически от тази теория. Пример затова са многото анти-социалистически мерки, който предприемат в интерес на властта и разпределението на зони на влияние (Сталин).

    Аз наричам Хитлер, Сталин и Наполеон с право диктатори, врагове на демокрацията и завоеватели. Думата агресор, заедно с думата апологет е от една друга реторика, която не ми допада. Буш и Блеър са демократично избрани за тези си постове, демократично подкрепени за действията си и е грозно да ги сравняваме със Сталин и Хитлер. Буш и Блеър не създават концентрационни лагери, каквото и да пишат таблоидите, Буш и Блеър обявяват война на една държава, която отказва да спазва решенията на ООН, една държава, която не допускаше международните инспектори, дори и тези на твоята любима Русия, до всички материали - нещо, което наблюдаваме и днес. Саддам Хюсейн бе диктатор в буквалния смисъл на думата - той заплашваше мира и сигурността в региона, както и личната сигурност на западните държави, като приютяваше терористи при себе си.

    Русия не е никаква наследница на СССР. Русия е една жалка кукла в ръцете на олигарсите си и ченгетата от КГБ. Русия разполага само с политически амбиции, но приватизацията в тази страна я довърши завинаги. Думите на Лавров не тежат, защото никой не ги приема насериозно. Практиката на СССР не продължава в Русия, защото в тази бедна държава има плурализъм или поне привидно има политически плурализъм. А Китай е държава, която разполага с икономическа мощ, Китай е страна, която разполага и с огромна милитаристична мощ и държи няколко други държави като куклички - Северна Корея, примерно. На Путин много му се иска да показва мускули и да изпъкне с амбициите си да възвърне мощта на СССР, но това е невъзможно вече и за да не съм голословен веднага ще ти дам пример: Срещатата в София на НАТО, Украйна, Русия и Грузия. Лавров си поставя претенции, дори заплаши, че ще насочат ядрени оръжия към България и Румъния, но в крайна сметка не могат да спрат развитието на НАТО и ЕС наизток. Уви, имам си идея колко е богата и силна Русия и затова си позволявам да говоря за страната с такова съчувствие, защото винаги е тъжно, когато от една световна свръх-сила се свиеш до една мижитурка с много квадратни километри, много бедни хора и здрава олигархия, срастнала с мафията, начело на която държава стои ченге на КГБ.

    По-добре за Русия не да си прави някакво несъществуващо амплоа, а да покаже политическа воля и да се отърси от олигархията и мафията... но говорим така, сякаш Русия е някаква личност...
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    "Няма вечни приятели - има вечни интереси!" А когато си пише нещо, би било по-добре да се черпи информация от повече източници, а не само от сутрешния немски вестник. - Например, от световните англоезични информационни агенции. И тогава човек няма изпада в смешно положение и да повтаря фрази, заучени от любимите си политически лидери.