А вечерта ще дойде изведнъж
и цялото старание ще си тръгне.
И облаците ще заплачат с дъжд,
но никой няма да успее да ме върне.
И ще се издигна над земята, ...

Проплаква всяка нощ
душата ми.
А ти..! А ти..!
Скътавайки се
в гънките на времето, ...

Аз съм плажът
със розовия пясък -
отгоре
слънцето залязва уморено,
премрежва ...

Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?
Гурбета, казва някой, отчуждава, ...

Целувай очите ми бавно,
спусни се по бялата шия.
Не си ме изследвал отдавна,
следи други нямам да крия.
И бавно сега ме събличай... ...

Задъхана тичам,
защото обичам
да плувам в очите ти сиви.
А ти във ръцете
с най-малкото цвете ...

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...

Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека ...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли, ...

Вълшебството на любовта пленява
попадаш бързо в лудата й страст,
но болката душата заклеймява,
ако останал си във нейна власт.
Сърцето нежни пориви изпраща ...

Как искам
нощем да съм морето,
а ти да си
лодка изгубена в мен
и само ...

The Road To Hell Well I'm standing by the river But the water doesn't flow It boils with every poison you can think of And I'm underneath the streetlight But the light of joy I know Scared beyond belief way down in the shadows And the perverted fear of violence Chokes the smile on every face And com ...

Говориш вече със съмнение
и то е точната ни мяра
на общото ни притеснение,
в което разцъфтява вяра,
макар че твоята сълза горчива ...

You Are Not Alone Another day has gone I'm still all alone How could this be You're not here with me You never said goodbye Someone tell me why Did you have to go And leave my world so cold Everyday I sit and ask myself How did love slip away Something whispers in my ear and says That you are not al ...

Отново на път
Свечерява се. Щурците се надсвирват в храсталаците. Прокрякват жаби. Току пролайва по някое куче. Обзема ме спокойствието на тихия селски живот. Започва тихо да ръми. Прекрасно време за творческата ми душа... Минава ми мисълта за кавала и как би звучал в унисон с природните звуци. За ж ...

Между разум и чувства
на А, Б...?
Между болка и смях, между чувства и ум
търся себе си в плен невидИм на съдбата,
сред мълчание глухо, сред гръмовния шум ...

Нощта в прегръдката ни диша
и аз съм в твойта лъчезарност,
в която любовта въздиша
с познатата ни благодарност.
Докосвам те внимателно с пръст - ...

Някой, някога ми каза, че от болка пишеш най-добре.
Също този някой бе до мен, когато имах нужда да поплача
и да споделя какво е вътре в мен.
Не знам какво ли щях да правя, aко не беше ти, приятелко едничка...
Незнам какво ли щях да правя, ако не плака с мен във тези дни... ...

Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.
По пътя си срещах неволи ...

Импресия Когато по стръмно реката се спуска и няма прегради, и всичко е лесно - тя луда и млада е, с пенливи коси, играе с брега, а той не се сърди че взима от него... Дълбае и носи, а той я прегръща, едвам я удържа... Смях на кристали се сипе и пръска прохлада и свежест по пътя надолу... После - пр ...

Обичахме се двама.
Светът въртеше се за нас.
Незабелязвахме на пътя нищо.
Бяхме само ти и аз.
Планини от пречки ...

ТЕБЕ ПИТАМ
Ти, който ни извайваш неуморно
и вдъхваш ни диханието живо,
Ти, който ни оставяш на свободно
при съвестите сресани накриво. ...

История, която искам тази нощ да ти разкажа...
Чуй, свири вятърът навън
напомня песен тъжна,
като история, която искам
тази нощ да ти разкажа. ...

Градът е тих! Чинарите немеят!
Дали тъгата ми ги умълча?
Да кажат даже "Добър ден" не смеят.
Май много късно съм дошла.
И залеза изпуснах... Но съм тук ...

А как хубаво беше! –
стихийно безвремие от смях и надежди,
нестихващи блянове и любовни копнежи.
Мигове чакани - очарователни, нежни
и блянове - истински, чувствени, вечни ...

(Про)зрение Бели тояжки потропват и водят слепци в лабиринти от мъртвородени желания. Вкопчени в ехото, вярващи тъжни души не познават ни изгреви светли, ни залези. Изходи няма, объркани следват звука, отразен многократно - размити са смислите. Щом във верига се сключат ръка във ръка, тя заменя очит ...

горещата прегръдка,
по-топла и от юнски ден
тя връща смисъла в живота
на човека що е заблуден.
горещата прегръдка ...

Стига, стига! Недей!
Късно е сега сълзи да рониш.
Няма да те питам – защо
сега дойде... Защо – сега ти се доплака?
За грешката ти - те нямат ...

> Ясно слънце -
> ледникът,започва да се
> топи..

Те толковъ ми иди отръки да пишъ,
куту пуетити, ем просту, ем логичну.
Три деня мор, от жега ни съ дишъ,
ама опраи съ, сега е по приличну.
Та, нал ви казах станъл съм пуетин. ...

Ела,
в съня ми остани
аз гънки съм коприна,
от устните опитай ти
тръпчивите къпини. ...

Пристъпваме във Твоя храм божествен.
Вратите катедрални отвори ни.
Със плахи стъпки към олтара ни приветствай,
във Твоите покои. Поведи ни,
подкрепяй ни, о, Боже, по земята грешна ...

Кой си ти? Защо сега пристигаш?
Какво ти трябва? Съжаление нали?
А нощите, когато в плач заспивах,
ти беше ли нещастен? Надали...
И знаеше ли как съм страдала за тебе?... ...