Отидох в градината с рози
да си откъсна една
от пръста ми кръв капна
а аз вече спях.
Сънувах букета уханен ...

В гроба който спи, чува глас всеблаг, лилия държи с упояващ аромат. В гроба който спи има светлина, белоснежните искри в ангелски крила. Да, умираш ти. Хладни са ръцете, но не знаеш ти, райско цъфва цвете. Да, така е, зная, много път пребродих. Ти оставаш в рая, който ти измолих. ---- Кто лежит в мо ...

Покачих се по лъча на луната
до малкият принц да седна,
залюлях се между звездите
и забравих за него.
Останах с тях да играя ...

Как се случи така, че коварно бързо Нощта със деня се смени? Защо секундата на щастие върховно Не поспря да й се насладя и миг? Защо все тъй не мога аз да проумея Как преходът от нощ до ден разби илюзия прекрасна?... Но го усещам, вътре в мен(е), Онова дете, което тази нощ порасна...

Питам се... живях ли?... Или просто от страх Привидно безспирно се смях? Питам се... лежах ли?... Или залягах в пръстта, За да се скрия от зоркия взор на смъртта? Питам се... Мелодия ли бе звукът, кънтящ във моите уши, Или смразяващите стонове на бродещите мъртви души?...

Повяхнала красива роза
при мен във вазата стои,
глава в молитвена си поза
наведена сега държи. Туй нежно цвете, зная аз,
това дете красиво, ...

Милиони изнемогват днес,
подложени на адски стрес
и нямат те пари
за залък хляб дори,
защото... ...

Ако в сърцето горделиво
любовта ми не живее
и ако то не е щастливо,
от радост то не пее,
как тогава ще живея - ...

Като птиците боса
срещу вятъра стъпвам -
не усещам в стъпките топлина,
във сърцето си спомен от лятото търся,
не разбирам душата си - ...

Всичко твое си вземи. Иди си!
И сърцето даже си ти давам.
Оставиш ли го – само ще боли.
Не се обръщай! Моля те, върви си!
Всички спомени в куфара сложи. ...

Не се превръща сама водата
в дъга над хоризонта далеко,
сама не се ражда тъмата,
нито светът, нито човека.
В дъга над хоризонта далеко ...

Забранявам да се влюбваш неуместно!
Към тебе извират ми всички реки.
Да преминеш на червено, ще е грешно,
и завои по равният път, не криви!
Аз не давам да охлузваш коляно ...

Песента на сърцето
Въздух и вода
за моята душа.
Планетата земя
населена с цветя, ...

Вървях напред и търсех път.
Намерих само спомени.
Вървях напред и търсех теб,
а не любов отровена.
Вървях напред и взирах се ...

Родени сме в грях и живеем така,
посипани сме със пепел.
Блясъкът на очите ни е умъртвен,
ръцете ни - от кражби отекли.
Всеки ден ни води към нищото, ...

Те се опитаха да откраднат живота и. Сега беше неин ред. Искаше да открадне бъдещето им.
Знаеше много техни тайни. Бяха невнимателни, когато погълнати от похот и замаяни от алкохол бръщолевеха пред нея. Но трябваше да изпипа всичко. Без да бърза.
Не можеше да рискува.
Мислеше си как бе попаднала в т ...

Уморена съм вече от път,
от летене във грешни посоки,
но нозете не искат да спрат
и ме теглят натам, към високото.
Там където живеят звездите ...

Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата, ...

Чистата стихия
на вятъра
Буда
на дъждовен следобед
Хайку ...

вярвах ти,
вярвах ти с цялото си сърце,
а ти ме предаде...
обичах те,
обичах те с цялото си сърце, ...

Днес е хубав деня. Донесе ми още едно парченце от счупеното си сърце. Скоро ще успея да го събера. Цялото ти сърце... Ще тупти щастливо отново както преди. Помниш ли кога беше това? Ще ти припомня. А сега побързай! Донеси ми и другите парченца. Използвам най-здравото лепило - любовта ми!

Сестра съм на Луната. Не обичам самотата, но живея от нея. Тъмно ми е без Слънцето, но то грее за други. Топли ме мисълта, че все някой ме обича, но още не си е признал. Очаквам лятото, тогава морето е топло и безумно красиво и синьо. Искам да те обичам, но вече ме е страх от теб. Държиш емоциите ми ...

Толкова си предвидим. Като вятъра, който само ме чака да изляза навън и разпилява косите ми. А после тихичко се смее, скрит в клоните на плачеща върба. Толкова си предвидим. Опитваш се да скриеш колко ме обичаш, опитваш се да не личи... но пак тичаш след мен и нежно ме скриваш в прегръдката си. Какт ...

По улици виждам празни лица,
с напразни надежди и празни мечти.
Кога за последно той видя светлина?
Кога той прочете книга дори?
Върви си сам и не поглежда встрани, ...

Вървя, заслушана във тишината...
От нея нещо като че шепти...
И странно, странно е позната
носталгията от преди...
Защо, когато някой иска ...

Бе почти баладична
стихията на нашите емоции
Сега само синя тъга струи
от тези кладенчови очи
Непосилно е вече ...

“Сприхавостта, хумора, съмнението и боята имам от баща си, а от майка си – любовта към народната песен, сърдечността, вярата, поезията: демонът и ангелът, които поменавам в поезията си.”
Пейо Яворов
Първите сведения за най-ранните любовно-еротични прояви на Яворов съобщава Михаил Арнаудов по време н ...

Денят беше мрачен и светлосиви облаци скриваха топлото слънце. Валеше тихо дъждец и капките падаха мълчаливо в локвите, сякаш бяха сълзи на младо момиче. Беше края на пролетта и дърветата вече бяха придобили обичайните си за сезона багри от наситено зелено. Единствения звук, който се чуваше, беше сп ...

ПОСЛЕДНАТА РЪКА
Зората ще изгрее над морето,
ще е валяло през нощта,
червени облаци ще пъплят във небето,
които ще ти носят самота. ...

НЕВЕРНИК
Вперил поглед във безвремието,
вървиш към свойта смърт.
Ти мъртъв си отдавна,
даже времето ...

МОЯТ СВЯТ
Една фантазия,една вселена,
един огромен,но компактен свят,
светът дълбоко в мене,
светът зад моя праг. ...

Открадна ти от мен парченца радост,
открадна бързо мойта топлина,
дори онази тайна, скрита сладост
отне със опитна ръка.
Открадна ти ума ми и сърцето, ...

Душата ми е есенният вятър
с обрулените жълти листи,
като нездържан буен мавър,
понесена по стръмни писти.
Реката буйна в своя бяг, ...

Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен ...

Веднъж в живота аз обичах,
и всичко бе една лъжа.
Нима не мога да съм с него,
или това е някаква шега.
Обичам го! Не ми ли вярва ...

Вървя в мрака из града
и търся сродна душа,
ала няма никой в нощта -
останала съм сам сама.
Дори не намирам път към дома, ...