Вървях по улицата бавно
и се любувах на цветя -
разцъфнали слънца и странно
не мислих нищо във мига.
Отдадена на таз наслада ...

Да танцувам е моята работа -
да танцувам сред нощно пиянство
и във танца не търся аз славата,
само тъпча тъга - с постоянство.
В голотата на танца живея - ...

Когато дявол обича ангел Когато дявол обича ангел в небето падат светкавици Чува се гръм и някой навън мълчи, и съжалява себе си Тук липсва ден или нощ Тук всеки е лош ,но нещо е променено, нещо е съживено Нещо, в което да вярващ ,че има добро Когато дявол обича ангел Когато дявол обича ангел, настъ ...

Нежно юлско утро. Той разхождаше малката си дъщеричка по алеите на парка. Тревата и китните цветя ухаеха на свежест! Малката подтичваше насам - натам, току откъсне някое цвете, помирише го и си го закичи на ухото. По дърветата птички припяваха нежни трели, а пчеличките жужаха, събирайки цветен праше ...

Обичам те и те желая -
любовта ти да получа аз,
и във призрачна омая
да те любя с бурна страст. С устни жарки да стопя леда
на безгранична самота, ...

Написано в сътрудничество
Aleko и magiq02
Питам се...
Дали обичаш още
да слушаш моя глас ...

Ива крачеше бързо по едва осветените улици. Снегът хрущеше под краката й. Беше сложила ръце в джобовете на якето си. Скрила бе лице в голямата му яка, за да го предпази поне малко от студа. Беше изморена от тренировките в залата за баскетбол и искаше да се прибере колкото се може по-скоро. Мечтаеше ...

Усещам студа като нещо познато.
Пронизва очите и пари жестоко.
Превръща се в сласт и копнежи, когато
най-малко очакваш да паднеш дълбоко.
Студа е любовник. Прегръща и гали. ...

Не искам да съм част от тази болест,
която ни измъчва и убива,
но не искам и да нямам капка доблест,
да сторя туй, което уж не бива.
Не искам да съм част от този свят, ...

Седя сама със самотата -
отхвърлена като завивка,
продухана от сивотата,
стаена в кривата усмивка.
Седя не мисля и не чувам - ...

Кукла съм –
от парцали направена
с кръпки, копчета, конци,
кукла съм –
за бедността - подарък ...

Посръбва си зелен чай, похапва сурови лангусти и парчета еленска лой, усмихва се безгрижно, поглажда балонестото си шкембенце, и доволно се оригва и подпръцква.
- Ехооо! – викам с цяло гърло, а гласът ми отеква като в затворено буре. – Стига си се тъпкал с тия мазнини! Да не свършиш като Торквато Та ...

Избор
Не те попитах - глупост
Исках да ти дам!
Да дадеш насила? Лудост!
Теб обичах - чиста и примамлива... ...

Сега е модерно да се създават нови системи, технологии, софтуери... и все неща от този тип (не съм от най-компетентните в тези сфери, ще ме прощавате), кои за улеснение, кои за просто бягане от реалността, но помагат по един или друг начин, само че не е определено добър или лош... Всеки има право на ...

Какво безвремие!
Какво безпътие и безпосочност!
Да се събуждаш и безуспешно
да се опитваш да направиш смислен
и без това безмисления ден. ...

На сватбата ти тост ще вдигна, мили!
Искрено за щастието и любовта на двама ви.
И сълзи ще роня, тъй горчиви,
но усмивката ми сияйна ще ги заличи.
Ще бъда толкова щастлива и красива - ...

Любовта понякога е болка, която не отминава така лесно.
Тази болка понякога е много силна, но никога не трябва да се отчайваме от любовта.
Живота все пак е пред нас. Винаги има беди в живота, в който ние трябва да се справим.
Любовта си идва и си отива, когато най-много я желаем... Но ние не можем д ...

Като две палави деца започнахме със теб една игра. Отначало точно на криеница заприлича, но сега разбирам, че триъгълник любовен се нарича. Игра савсем реална и опасна, но аз не бях наясно. Така и никой не предупреди, че точно в този триъгълник само третата страна от време на време се мени, и че за ...

Думите не са по-силни от делата...
Знам това.
Безсмислен е животът ми.
Заех се поне да завърши красиво.
Покачих се на старата, висока сграда... ...

"РАДЕЦКИ” - легенда и спомен
(по случай 2-ри юни)
В потока на време неспирно,вървежно,
от дните на храбра ,жадувана мъст,
доплува, огреян от слава, стремежно - ...

Всяка твоя гореща сълза
ще целуна и превърна в перла.
Ще пресуша очите ти,
мойте любими езера и
ще ги обсипя с нежност. ...

Мислите се гонят,
кръжат над звездите.
В безкрая политат.
Разплитат истини,
гадаят мечтите... ...

Прощална целувка ли беше това
или целувка на ново начало?
... Все едно е сега,
снегът си вали и всичко е бяло.
А времето сякаш бе спряло за нас - ...

Аз те обичам, обичаш ме и ти
това е истина, а нали уж тя боли?
Защо тогава сладко чувство аз изпитвам?
Мъча се да те забравя, все опитвам,
но ти си моя ангел, мойто слънце в тази нощ ...

Аз ли съм това, което виждаш?
Не вярвай на очите си, не вярвай в мен.
Сега си ти наред да страдаш,
сега от слепотата си ще бъдеш наранен.
Аз ли съм това, което чувстваш ...

Седи си дон Хуан на стола
и гледа синия екран,
а там красиви сеньорити,
го карат да е замечтан.
Сърдита, доня Хуанита ...

Отивай си, не искам да докосвам
с устните си каменна студенина
на статуя, изваяна от илюзии
и восък, разтопен от лъжлива пустота...
Не искам в себе си да виждам нечия заместница, ...

В последно време е студено някак си,
настива се от пронизващата мъгла,
очертаваща силуети на мними приятели
и сенки, излизащи на светлина...
Напоследък сякаш се чувства апатия, ...

На кръстопът душата ми се озова
и няма страх по-силен от това,
с мъгла безкрайна във смъртта си да се слееш
или живот изгубен вече да живееш.
И чувствам само тежка празнота, ...

Забравиха устните какво е целувка,
забрави сърцето какво е любов,
забрави душата ми как се обича,
на теб, мили мой, сега тя прилича.
Очите ми празни животът презират, ...

Аз за първи път ще пиша тука,
дано намря своята сполука.
Ето мен в тоз късен час
изправил съм се аз пред вас.
Какво да кажа, ми кажете ? ...

Погледни ме,
докосни ме,
изречи ме -
тръпнеща, в очакване съм аз.
Приеми ме, ...

Червеният конец се свърши
Съшитото с червено не личи
След всеки наш скандал и караница,
пришивах зейвалата рана с бял конец.
И сега сърцето ми е като мартеница. ...