По магистралата
Се движат различни цветове и ухания
Няма пешеходци
С които да се състезаваме
Аз съм с мама ...

Познато ли ти е чувството, когато
протягаш във въздуха трепереща ръка.
И вместо другата да срещне там,
остава си протегната в пространството, самa?
И чувстваш ли съдбата досегаема ...

Сълзите ми се смесиха с дъжда -
и в мрака на душата ми препускат,
открадват радостта на младостта
и в камък моето сърце превръщат.
Студена буца в гърлото стои, ...

Стената пак около мен е и пак със четири прегради ме обгражда. Ограничена съм – навън и не поглеждам – изчезна в мене вече всякаква надежда. Във кръг пак мисли с чувства се въртят. Ръцете от умора ме болят. И в огледалната стена с усмивка се поглеждам. И как отново себе си не разпознавам, И как позн ...

По вертикалата Разпъвам в тъмното ръце, заплетен в мрежата от звуци, и слушам в нощното небе как пъплят хорските каруци. Затънали в словесен мрак, пресяват думи сред простора (кога не зная, нито как) загубили крилете хора. Препускат шумно по ръба, подмамени от хоровода. Но все така пълзят в калта, н ...

Залез настъпил и мъничко блед
докосва за последно земята,
целувка изпраща към теб -
страмежливо попива тъгата.
В красиво небе спокойна луната ...

Злато във коса от злато -
груба дума, казана на сън.
Гонен спомен в непознато лято.
Бял, венчален звън.
От малък криеш себе си ...

Заших сърцето си с кървави конци,
замазах кръпките със сълзи.
Душата си от пепелта аз възкресих,
надеждите отново,пак събудих.
Поемам въздух с гърди, ...

Къде изчезна вечерта ни пролетна?
Къде отлитна ароматът на нощта?
Във сянката под стряхата два гълъба
със шепот търсят своите гнезда.
Те сламчица по сламчица са носили, ...

Бог обича хората такива, каквито трябва да бъдат, а дявола такива, каквито са! Ти нарече ме богиня. Дяволски ме облада. Водиш ме към храм-светиня. Аз се дърпам.До кога? Казваше, че съм добра. Мисля пак е дяволска шега. Приеми ме ти такава, дяволска и то жена! Не, не искай, че ми прилошава от мисълта ...

Лято е. През градините
с праскови
две деца се гонеха лудо.
Лято е.
Във очите им бляскави ...

Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.
Всред тъмни канари там да вирея, ...

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение) Спи дете на гроб народен, под глава подпъхнало ръчица. Сън вълнува - див, злокобен - неживяла в зло душица. Спи - сънува ги коне, гриви ширнали в небето. Ето, сред праха и вятъра - дете, слънчево пристъпя, леко. Бие черна пръст копито. Облаци изсуле ...

В знойната жега се сякаш топяхме,
цял ден се морихме и никак не смяхме
навън да излезем, защото бе ясно
цели, че щяхме да изгорим ний нещастно.
Помолих за буря, за вятър и дъжд ...

Сега е есен!
Гората пее тъжна песен,
листата се люлеят,
а птичките не пеят! :(
Вече няма я тревата ...

С боси крака бавно пристъпва,
рокличка дрипава срамежливо придърпва.
Малка принцеца тя би могла да бъде,
а на улицата учи се да краде и лъже.
Черните очи с копнеж са винаги изпълнени - ...

Има друг вече в мойта съдба,
преизпълнил с любов дните, сивите, теб очаквах, но него съзрях
и живота си свързах завинаги.
Аз те чаках в самотните нощи,
денем твоето име зовях, ...

Уморих се да се страхувам!
Стига толкова!
Уморено сърцето препуска
сред неравности от лъжи!
От страхът се ражда лъжата, ...

Дали си спомнят
сините вълни
за смуглото ми тяло
и косата тежка,
а водораслите ...

Чакам те
VIK
Чакам те, утро сънливо наднича,
вече е ден, а е тъмно навън.
Часовете лениво потичат. ...

В очите ти яд огнен аз виждам,
Когато заговори той;
Стига с тая ревност неразбрана,
Баща от приятел не се безпокой!
Обичам аз теб, обичам и него, ...

И ний те молим да не тръгваш,
Да се спреш,
Да ни прегръщаш ден след ден,
С очи прекрасни да ни галиш,
Да не виждаме нивга в тях ...

ПРИЗЕМИХ СЕ, ЗА ДА БЪДА ДО ТЕБЕ:
простих се
с най-слънчевото на този свят небе,
подарих му
крилете си, да не жали за мене ...

Изгаря върху бялата стена червеното око на карамфила. Като една умираща звезда денят сломен в ръцете ми се спира: Аз нямам сили за да задържа мига след който вече ще сме други и търся своя път върху жарта- докато свети, няма да се губя. И цялата превръщам се във болка- зад мен е само пепел и безпъти ...

Повея вятър, падат листи.
Приижда есен златокоса,
а лятото си тръгва. Нека си отива...
Сеячът семената ще посее!
Вятърът до късно ще се скита, ...

-ШЕСТА ЧАСТ-
След половин час Люк вече бе станал притежател на гипс с най-различни рисунки,които сестрите му бяха оставили като "спомен".В осем часа вече си бяха вкъщи.Уморени и мълчаливи...Вечерята бе досадна и мъчителна за всички...
-Хайде,милички!Време е за сън.
-И за приказка!-Карлос си опитваше ...

Пак ще вали
като болен крясък
мълния ще падне
Пак ще боли
дъждът ще раздрънчава ...

Кога и как ме остави
и за моята обич забрави.
Аз сякаш потънах в мрак
и любовта беше ми враг.
Ти така ме наказа, ...