* * *
Пролетен полъх<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Слънце животворно, силно ти огрей,
та душата ми отново да запей,
да замирише пак на Пролет,
да хвъркат живинки във полет,
всяка фибра в мен да затупти
и за пролет да ми зашепти,
за уханието нейно, от което,
спира и дъхът ми и сърцето!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ТИТИ Все права защищены
